август 09, 2017

До пулс отляво

0

Нощта притихва под покривите, заслушана в шепота на гълъбите. Одумват тихо август, който пристяга куфари за някъде, оставяйки под брезите пожълтели печати от листа. И онзи скитащ мрак, дето всяка нощ поправя изтънелите нишки на сърдечни телеграфи.
Само в тишината звук, утихнал до пулс отляво, звучи като гонг. 








Related Posts:

  • Където е тъгата, там и радостта Задъхан от тичане, крадливия вятър изпусна от прегръдките си оронената пролет. Бяла нежност се разсипа снежно и от джобовете му. Бързаше да премести … Read More
  • Раят е винаги тук Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Лютичета и кукувиче грозде. И тишина, с… Read More
  • Само мисъл... Много, много малко е нужно, за да се включи усмивката ти. Понякога и една мисъл стига. Сигурно затова днес слънцето е в повече.  И щастието. … Read More
  • Защото Там, където вятърът люлее тревите между черните фрески на два дървени кръста. А хоризонтът, нажежен до бяло, стопява краищата на небесносиньото. Вълш… Read More
  • Чудото, наречено Живот Многоцветен ден, прелял от слънце и жужащи еднодневки. Полусърдити облаци замерваха със сенки поляните и си придърпваха слънцето. Вятърът изрисува да… Read More