Казват, че никога не може да
знаеш името на своето спасение. Всъщност, то има само едно. Отляво е. И дори
когато е най-тъмно преди зазоряване, само ти знаеш колко дълго ще трае мракът,
преди да пуснеш светлината.
Колко да е тъмно
Posted on септември 18, 2017 by Христина Чопарова
Related Posts:
Flight Срамежливи лъчи се провират през непоколебимо спуснатите щори. Разголвам прозорците, за да видя филиграни от скреж, влажно разтопени под милувките … Read More
Рагтайм в оловносивоНамръщен и разсърден бе денят. Тъгата му отдушник си намери, и гневен дъжд внезапно се изля от скъсаните облачни постели... Гробовен тътен извира от… Read More
Сандъци за протрити многоточия „Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим.” /Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”/ Спом… Read More
Cracks Новостта ми намига от огледалото сутринта – рошава като цвета на есенни кестени, с който плеснах през пръстите попълзновенията на времето. Нищо, че н… Read More
In fields of the past В черно-бялата ретроспективност на живота ми има и цветни диапозитиви. Но не бих искала да ме опознаваш чрез минало, връзките с което с всеки д… Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар