септември 28, 2017

Послепис: усмивка

0

Когато си тръгваш, си тръгвай тихо. Дори и без думи – тишината може да чуе всеки, който поиска.
Когато си тръгваш, затваряй вратите с нежност – след теб да остава погалване с перце, спомен за нежност, благодарност за тук и сега.
Когато си тръгваш, оставяй след себе си топлина, не мраз. И населено с обич пространство. За премръзналите пръсти нощем. На теб не може да ти е студено, когато имаш толкова много лъчи. Точно затова не се побираш в дом. Небета са ти нужни, простори. Твоето вкъщи. С люлки от усмивки и вятър сред перата.
Когато си тръгваш, оставяй надежди. Не за връщане, а за нови пътища и топли полети. Оставяй научени уроци, цената е обич на ента. Малкото е винаги много, а последното е винаги гигантско.
Когато си тръгваш, послеписът нека е усмивка. В утайка от кафе, в дъх по стъклото, в червило по огледалото. И отляво.

Който е никъде, е навсякъде. 






Related Posts:

  • С като Слънце. И като СлучванеСлънце. Сърце. Събота. Срещи. Синхроничност. Споделяне. Съкровища. Сладолед. Хубавите неща започват със "С". Защото другото име на Живота е Случване.… Read More
  • Пергаментови посоки Пергаментови лодчици, акостирали отвъд паважа. Ръждивите им платна са се свили под следобедното слънце, изтънели до прозрачност. Жилките още пазят … Read More
  • Аз съм, защото всичко е Взорът ми пълзи по тъничко стъбълце, крепящо огромен, избухнал във виолетово фойерверк. Гигантско лилаво глухарче, с което вятърът валсува. Единствен… Read More
  • Там, където оставаш Небето днес несмело се оглежда в дъждовните огледала, осеяли нощес земята. Рисува му се по тях със слънчеви пръсти – някаква музика, някакви приказ… Read More
  • Калиграфия на сърцето Да обичаш думите и да ги събираш по красив начин - това не е литература, а калиграфия на сърцето. Защото най-вълшебна е кристалната мелодия на искрен… Read More