Топли кордели от дъх се разплитат в утринния мраз. А в ноемврийското небе
изгревът е наръсил пера от розово злато, докъдето ми стига погледът. Моите се
нуждаят от приглаждане. Ще поседна ей тук... за да си провеся обувките от ръба
на прекрасната гигантска емоция. Ноември е така целително отрезвяващ. Време е
за корекция на навигацията, преди да скоча в новото неизвестно, нагоре с
главата.
Понякога грешните посоки са най-правилният ориентир.
Hallo, life!
0 коментара:
Публикуване на коментар