Тишина се люлее в ъглите на прозореца и тихо следи морзовия код на
вятъра отвън. Металният му дъх целува стъклата, а отвътре Топлината се
усмихва. Пита я къде са скрити коледните вълшебства. Тя рисува пълничко
сърце. От блестящия му силует в миг рукват запотени посоки. Към аромат
на портокал и канела, разрошени врабци и чай за ангели. Към оживели
съновидения, където коледа е равна на прегръдки. Морзът на вятъра звънти
с нетърпението на вестоносец в утринния полуздрач на октомври.
Вълшебства се рисуват нощем с топлина, за да се превърнат денем в чудо.
Нека има за всички! :)
0 коментара:
Публикуване на коментар