2017-та подшива
бавно и внимателно датите. 22, в розовеещото мастило на ноемврийския здрач. Сияят
гладко каренцата на месеците, пълни с живот. Пръстите ми се плъзгат по цветната
бродерия на календара и напипват пулса на широки усмивки, звън от щастливи
минути, ехо от споделен смях, топлинка от нежност и безчет малки вълшебства. От
крилата на отлетелите дни се рони мелодия, пълна с лудешка динамика, избродени
пътища, научени уроци и отговори, накацали по шепите като сити птиченца.
Дланите ми загребват отдарено време, облякло в значимост само посветеното нему.
Усмихвам се на всички неравности – приключенията са вкусни само по грапавини и
необичайни терени. С вечно лято отляво и светулки за нощите, пътят е винаги
лек. В самото ú начало знаех с какво ще съшива. В края ú нишката тръпне да
прекрачи в нова канава. То, с любов се извезват не просто дни, сумиращи живота.
Втъкава се живот в дните, за да загръщат с топлина. 2017-та, по име Чудоцветна.
Прегръщам я с обич и благодарност, заради билетите за всякъде. За лекотата да си тръгвам.
И защото най-после пристигнах там, където.
0 коментара:
Публикуване на коментар