ноември 05, 2017

Неделни сърцеграми

0

Преди да се оттегли, със сънени пръсти слънцето очерта сърцеграми по первазите. Да не пристъпва мракът отвъд тънките им линии в златно и огнено. Да останат пълни с ласките му стаите, и топлината му да прегръща хора и живинки. Погали изстиналата кожа на бетонните блокове, разроши дърветата, смигна на лакомите гълъби и повика неделята.

Това, което раздаваш, е това, което ти остава, щом си направен от него... :)




Related Posts:

  • Per tutte le volte che Усещам как вятърът грижовно ме разпилява, преди да скоча нагоре. Съблечените атоми се носят в ефира като пух от глухарчета. Така се прегръщат с гъд… Read More
  • Дъжд дъжда загръща... Той е като много мънички, надбягващи се стъпчици по мокра писта, зарязали правилата. Той е като безшумните пръсти по клавиши на пиано, които знаят … Read More
  • В неделя... В неделя са възможни всички чудеса. И усещаното за новост, която наднича зад ъгъла и се усмихва. А после хуква нанякъде, мамейки те да я последваш… Read More
  • ЗаЕдно Вечно търсещият и осъзнаващ равенството дух не се нуждае от идоли, а от поддържане на обмен, който сътворява топлина за всички. Чрез дела. Което м… Read More
  • Юли рисува с размах Юли рисува с размах. Лъчите му пирографират треви и пътеки, мацват индианско червено по разголени рамене и шляпащите му стъпки образуват мокри мира… Read More