Преспите светят с меко сияние в
среднощния мрак. Девствен е още навалелия сняг, без груби следи от гуми и
стъпки. Под сноп студена светлина темпераментни снежинки се вихрят в тихо
танго. Парцаливите им роклички открехват завесата на тъмното към свят от
безкрайна магия. Приказен свят, в който босите ми стъпала не усещат студа. Топлите
кълбенца на разпредените ми въздишки се понасят нататък, като поздрав за
зимата. Заради бялото, заради магията, заради съзрените тайни. С обещание за
танц, който предстои.
Отвъд всичко...
0 коментара:
Публикуване на коментар