февруари 13, 2018

Мънистата на радостта

0

Вторникът примигва в сиво - комичен опит за стоманен взор. Всъщност свети в сребърно... заради онези усмивки в осмия час. А из футуристичните лабиринти на кафеената утайка се гонят сенки на чудеса. Ефирни като топло придихание в мраз, след чиито кордели тича делникът. Днес ще ги случвам по много, да има за утре... за утрето след утре. И винаги.

Мънистата на радостта са дар от другите, но в щастие ги сторваме сами. :)




Related Posts:

  • Рецепти за вълшебство Декември петъчно е запретнал ръкави да меси бели вълшебства. Колите приличат на понички, наръсени със захар. А под рехавото сито на снега светът се… Read More
  • Сърце до сърце Септември плавно кацна на ръба на лятото и с доволство загледа трошливите златни пътечки от опадали сърца. С още топли длани вятърът ги подмята, з… Read More
  • Треви с роса де стъпките целуват...В поруменели утрини се срещат на билките душите. Не бърза слънцето да ги смути, с лъчи да ги погали. Да оплетат магия, опиваща с ухание, дордето спят … Read More
  • Вечен сезон Днес синичкото горе е щастливо – наситено, всепоглъщащо и бездънно. Слънцето разсъблече всички сенки от сивите панели и ги наметна с усмивките си. Да… Read More
  • Божественият подписВ тъмния туш по миглите на срамежливата нощ. В румените страни на луната, брояща звезди. В топлия дъх на вятъра, стихнал внезапно. В разветите крачо… Read More