Понеделникът е подсушил със слънчева кърпичка остатъците влага по ъглите
на неделните локви. Пуснал е усмивки в очите им, за да греят нагоре към
синьото. Толкова изкушаващо небе... от тези, в които ми се скача нагоре
с главата. Залепва звезди по целунати чела. Разхвърля прегърнати морски
мелодии. И ми образува копнежи по разрошено лято. Със сол по кожата.
Прекрасно пано за рисуване с перце от Душа.
То, невъзможно е само онова,
което не е поискано.
:)
0 коментара:
Публикуване на коментар