В лепкавата нега на априлския
късен следобед ми се счуваха задъханите стъпки на бързащия Май. А сред трамвайния
звънтеж и свистене на гуми, сред шума и гълчавата, сред прашен вятър от
гълъбови крила, под мигащите очи на светофарите, като в забавен каданс човешкия
поток заобикаляше островче от магия.
Тя и той, в непоносимото
безгрижие на двайсетте. Скрепени в прегръдка с вълшебно лепилце от заедност,
която свети. Щастието ú се смееше през рамото му, запращайки усмивки към
непукизма на бързащите стъпки. Дланите му
- молитвено заровени в облак от коси с цвят на пшеница. Лицето му бе
побрало цялото блаженство на мига. И в онзи отрязък от време на безпаметния
асфалт, насред градския грохот, то благоговейно вдъхваше всяка секунда близост.
Светът ще е орисан всякога на
обич, щом отляво пулсира безстрашие.
0 коментара:
Публикуване на коментар