Днес синичкото горе е щастливо –
наситено, всепоглъщащо и бездънно. Слънцето разсъблече всички сенки от сивите
панели и ги наметна с усмивките си. Да светят! Миг по-късно следобедът се изпълни с тихо бръмчене и аромат на
окосени треви – последният живителен дъх на избуялото юлско зелено. След цялата
сиводъждовност, Събота закачливо разлюлява новите си светещи одежди. И се
усмихва на света, на влюбените котки, на птиците-небета, на далечните вести от
Август.
То, лятото отляво... е вечен
сезон. 💛
0 коментара:
Публикуване на коментар