август 08, 2018

За всички жажди на света

0

Лекота... Внезапна, помитаща. Съблича ума от всичко, за да го напълни само със себе си. И с благодарност за извънвремевата нежност, с която Душата ти прегръща моята. Толкова много безкрайност е побрана във внезапния миг на невидимото ти присъствие, че насища въздуха с магия. Вятърът я грабва нетърпеливо в шепите си, ръси с нея гълъбовия пух, сипва я и в чашките на розите.
Уж капчица обич... а достатъчна за всички жажди на света. 💖




Related Posts:

  • Сияния Оранжево сияние се процежда на тънки струйки през щорите. Гъделичка хипнотизиращо клепачите ми. Не устоявам на изкушението да потъна в това полунощно… Read More
  • One fine day Read More
  • Noblesse oblige? Трамваят щеше да се друска до Студентски град поне още 40 минути. Зяпах през прозореца човекомравчия поток на Попа, мислейки за мои си неща. Сега ка… Read More
  • Екшън по никое време Това бе отдавна, тъй страшно отдавна, че вече не помня кога... Влакът спря на неугледния перон и изплю рехав поток от смачкани, уморени хорица, ко… Read More
  • Свръх карго /before 8 years ago/ Бяха се скупчили до самия вход на магазина, от който току-що бях излязла с бутилка минерална вода. Някакъв човек правеше неу… Read More