Фонтан на радостта

Четвъртъкът изглежда понеделнишки, а цял ден крилата ми бавно загребваха небе. Почти по Магрит. От онова, в което обичам да скачам нагоре с главата.  Още е живо ехото от онзи фонтан, в който водата целуваше вода. Звучеше като възторга на стотици детски длани, пляскащи едновременно.
Усмихвам се на горещите мехурчета, с които чаят от мащерка въздиша в лилавата ми чаша. И на долетелите от друго време любими гласове, с любима мелодия... 🎵
Музиката, казват, е пристан за изпепелени от щастие души. 💗

С мен, с мен играй отново в ритъм.
Мен, мен, мен харесваш ли ме питам.
В мен, в мен, в мен добре се вгледай ти.