Меко свети под щедрото следобедно слънце трошливата
шума. Пази сънища за гълъбите и отглежда топлина за пролети. Стъпките ми срещат
изпуснати пухчета от забързани птици. Нежни многоточия по алфалта, зажаднял за
рисунки от дъжд. Почти го настъпвам – бяло и мъничко, готово да разказва. За
старото в новата седмица. За новото в остарелите дни. За безкрай от прегърнати
небета. Ангелски знак, чийто шепот утихна в дланите ми. Всеки мрак е покана за
танц към слънцето отвътре... 🌞
Покана за танц
Posted on ноември 12, 2018 by Христина Чопарова
Related Posts:
Завръщане
Харесвам
тихото убежище на безпосочните пътища. Заради удоволствието да минавам по
неизбродени улички, непознати места, неоткрити съкровища. Мигнове… Read More
О-ЗДРАВЕ-НИЕ
Вдишвам слънце, отпивам чаша небе – същото, в което ми се скача нагоре с
главата. И си пожелавам един свят, където болниците се наричат
здравници. … Read More- Свят за приютяване
Обичам онова усещане за наслада,
което ми образуват настръхнали утрини с розовеещ светлик. И дъждовни следобеди,
напоени със зелено. Витаещо усещане … Read More
- Целувката на Живота
Освежена от обилния вчерашен дъжд,
утринта ухае на мокри треви и разсънено лято.
Без значение на колко места е възможно
да се създаде уют, най-г… Read More
Безследно, с послеписПоследният ден на Ноември – един беглец от календара, остави в дар
снежна белота на зазоряване. Без следи от сънливи котки и нетърпеливи
гуми, но с … Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар