ноември 24, 2018

Където и в най-тъмното е светло

0

Доскоро тъй прилична на хамбар,
Душата е отново топла къща.
И светло, и прегърнато е там,
където е копнежът да се връщаш.
В най-тъмното, де студ жесток оре
на факлица я сторвах – за да сгрява.
Душата ми позна табун коне,
що тропат по замръзнала жарава.
И в здрача на ноември бял светлик
завърза сто надежди на кордела.
Остави ги да чуват всеки вик,
прехвръкнал от ръба на безпредела.
А щастието – пътник разпилян,
де тихото си търси да отседне
след друмите остава само там,
където и в най-тъмното е светло. 

Снимка: Виктория Стоянова, с любезното ѝ позволение

Related Posts:

  • Въз-вис-е-ниеТо, Любовта и Душата са едно и също. Във всеки от нас спят по няколко грама Любов. Но стигат за целия свят, щом Душите си говорят. И си говорят тихо… Read More
  • Накъдето водят посокитеПътеките не съществуват... те се проправят. ЗаЕдно и РеДом. Защото всички пътеки са плод на любопитството накъде водят посоките. … Read More
  • Сърца за августИ крехки светещи сърца приветстват стъпките на Август... 💛 Снимка: личен архив… Read More
  • Лято от щастливи слънцаДа ти ухае на люляци в утрин, взривена от светлина. На шоколадова нежност, стопена под пръстите. И на близко завръщане. Лято се прави от пролети с … Read More
  • Свят, орисан за обичане Харесва ми вечерният грим на небесата – преддъждовно сиво, със сребърни отблясъци. И онова пребледняло слънце, което развълнувано чака нощта до нея… Read More