Нощният сняг заличава силуети на стъпки, котешки
лапи и птичи следи. Последните дни на Ноември се прескачат, смеейки се, и само
сенките им разрошват леко навалелите преспи. Децата на Меркурий, които събират
всемирни тъги. И всякакви сиви, минорни неща. Ще ги оцветяват в синьо и
слънчево, за да ги върнат на лятото. Тайничко им пуснах в джобовете старите си
планове, подгизнали от невъзможности. Онези няколко мечти, протрити от
несбъдване. И строшените парченца от надежди. Усмихвам се на усещането за
пустота. От онази, в която се чува как снежинките целуват измръзнали клони.
Зимна симфония, оцветила в искрящо зелено празните зали отвътре. А в снега меко
искри нарисувано с пръсти сърце – моята благодарност
за всичко взето. И за чистите прагове, през които да прекрачи Новото.
Зимна симфония
0 коментара:
Публикуване на коментар