Отгоре се изсипва Тишина. Бяло бялото прегръща и рисува
живи приказки в неделя. Прорасналите
перца са нетърпеливи... за полети между случващата се и още неслучилата се
реалност. Голямата наука да живееш щастливо се състояла в това да живееш само в настоящето. Ех, Питагор! Те, мечтите, са полетите на Душата извън рамките на времето.
Полети
Posted on декември 16, 2018 by Христина Чопарова
Related Posts:
Събота. Декември. Тишина Събота. Декември. Тишина. Шумулкат страниците на неизписаното ново, дето послеписът му е „щастие”. Перца от разрошени птици му сочат посоките. Дори… Read More
За чудотворчество не трябва ореол За чудотворчество не трябва ореол. Нужна е само искричка за фенерчето отляво, за да оцветиш в лятносиньо деня. Чудо е да озариш нечия утрин. Да върне… Read More
Полети Отгоре се изсипва Тишина. Бяло бялото прегръща и рисува живи приказки в неделя. Прорасналите перца са нетърпеливи... за полети между случващата се и… Read More
За повече лампички... отвътре Понеделникът се огледа в дъждовните нанизи по клоните. Оловносив е. С мъничко ръжда. Тъкмо по декемврийската мода. Натика по-дълбоко мъглата в горн… Read More
Без страх, само по обич Само на дете би хрумнало да погали страшилище, ако го види. Да иде да го гушне, да го направи свой приятел. Реакция на чиста любов, освободена от стр… Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар