април 17, 2019

Парченца пролет

0

Усмихвам се на подаръците на Април. Парченца пролет с ябълкова нежност, слънца от глухарчета, разтъжени небесни очи. И спомен за обич.
Всякога се отнася само толкова, колкото Душата избира да носи. Щастието не тежи. А само то е нейно, затова нека взорът е там, където го повикат крилата! 🌞 

Related Posts:

  • Време за обичане Нахалните подметки изтръгват пукащи стенания от дъбовата шума. И оставят трупове на жълти минзухари – останки от смазана красота, които не трогват … Read More
  • Магията на Юли Несравнимо е умиротворението на ранните утрини, в които светът се събужда след малката смърт на безпаметните сънища. Онези минути, в които заревото… Read More
  • Думи през тишината По пътя за София автобусът спря за обичайната неколкоминутна почивка и кафе пауза. Хората започнаха да се насочват към тоалетните. Аз вървя бавно, ви… Read More
  • Парченца пролет Усмихвам се на подаръците на Април. Парченца пролет с ябълкова нежност, слънца от глухарчета, разтъжени небесни очи. И спомен за обич. Всякога се от… Read More
  • А земята е просто друго небе Беше Май. И може би неделя. Или всички недели на света, събрани в един-единствен ден от слънце и зелено, от топъл вятър и мравчи следи, от ухание н… Read More