май 10, 2019

Време да се изгубиш и време да се намериш

0

Толкова на края на света, където Времето не бърза. Спира, за да слуша жужащия шепот на Май, полегнал в тревите. Зелено време, зелено до невъзможност. Време за цигански кълбета на Душата из абсента на поляните. За врабчи мелодии и бодящ уют на щъркови гнезда. За рапица, влюбена в Слънцето. И за дъги, под които се излюпва лятото.
Време да се изгубиш и време да се намериш. Майско време. Зелено.


Related Posts:

  • Думите – ничии, нечии, насъщни Красиво стихотворение, получено в електронната ми поща, поясняваше, че е написано от руския поет Александър Сергеевич Пушкин по време на каранти… Read More
  • Рецепта за споменГледам листчето и ме изпълва умиление от начина, по който изписаните думи наивно криволичат. Рецепта за зимнина върху лист от стара тетрадка, от онези… Read More
  • Из-Цел-Е-НиеСамо Любовта може да погали раните така, че да ги превърне в татуировка на самата себе си. 💚 фото кредит: Мария Михайлова… Read More
  • Безкрайност, по БлейкЗимното слънце меко свети сред съблечени клони, гъделичка с лъчи стъклата, пуска слънчеви зайчета по покривите на колите. Образува ми усмивки по ник… Read More
  • Съсъд за щастие Акации и срамежливо слънце. И треви с роса, де стъпките целуват. Само Душа, на която е леко и светло, може да забележи светлината и красотата около с… Read More