Взорът ми пълзи по тъничко стъбълце, крепящо огромен, избухнал във виолетово фойерверк. Гигантско лилаво глухарче, с което вятърът валсува. Единствената публика жужи наоколо и залита в опиянение от индиговия аромат. Ще бъде там и утре. До ръба на лятото. И след година. След вечност. За да преподава обездумително пред любопитните очи най-важния урок - как просто да СИ. Без значение има ли кой да те види, да слуша лилавите ти приказки. Усмихвам се на посланието и мислено благодаря.
Не искай ничие време. Ничие внимание.Нито място в нечий живот.
Искай да не искаш, а да даваш.
Лилави спомени за вечност.
Аз СЪМ, защото всичко Е.
💜
0 коментара:
Публикуване на коментар