Липов дъх по топлата кожа на дните.
В зелено ухаят тревите след дъжд. Ухаят на узряло Лято. То дописва мечти с
лепкави пръсти. Смее се от сърце, нагризва праскови и целува нощем пеперудите,
за да блестят под слънцето. Светещо, пакостливо ухилено и влюбено в слънчогледите. Изписват
името му с динени семки и с усмивки по пясъка. И с хвърчила в синевата. Светът обича Лятото, защото е
сбъднат копнеж по непорастване. 🌞
Снимка: с любезното съдействие на Димитра Лефтерова
0 коментара:
Публикуване на коментар