юли 01, 2019

Магията на Юли

0

Несравнимо е умиротворението на ранните утрини, в които светът се събужда след малката смърт на безпаметните сънища. Онези минути, в които заревото на утринта предизвестява появата на слънцето, и миг след това златният талер изплува бавно, величествено, сякаш съединявайки земя и небе в хоризонт, където се срещат за вечност.
Изгревът в първия ден на юли е като във всички утрини на света. И на онова слънце отвътре, което носи радостта от новото, още неслучило се. То, към изгрева само през залез се тръгва...
Незабравимо е да ти ухае на току-що сварено кафе в 4 сутринта, което грижовните майчини ръце носят в любимата ти чаша, докато дебнеш зората. И да споделите тишината, докато светът се сътворява отново пред очите ви.
А когато първите лъчи целунат житата и хоризонтът избухне в златно, росата се превръща в елмаз. И всяка паяжинка, всяка тревица е нова приказка, ново начало.
Магията на Юли е урок по безсмъртие.


Снимка: личен архив

Related Posts:

  • Усмивки за Тъмнината Има толкова топлота и нежност в начина, по който Тъмнината завива Света. Подпъхва ъглите на здрача, запалва меки светлини и смехът ѝ полита в пухче… Read More
  • Лудории Звукът от ролерите по паркета шеговито ми напомня, че притежателката им има излишък от енергия за изразходване. Миг след това бялото перце за федерба… Read More
  • Робо-уикенд Той е висок само 120 см. И прилича на току-що слязъл от Луната, с белия си скафандър и „раница” на гръб. Движи се плавно, сякаш е в безтегловност. … Read More
  • Думи през тишината По пътя за София автобусът спря за обичайната неколкоминутна почивка и кафе пауза. Хората започнаха да се насочват към тоалетните. Аз вървя бавно, ви… Read More
  • Спомен за зелено Циганските колелета на душата ми тичат през зеленото. Онова зелено, в което обичах да (те) разхождам. Дългочасово. Напоително. Докато пръстите ми… Read More