април 09, 2020

Урок по обичане

0

Белоцветие се изсипва като благословия от клоните върху разлудувани гълъби. Вдишвам ухание на свежест, толкова упойващо, че се равнява на прераждане. И си мисля за всички уроци, които светът преподава, откакто съществува – по обич към живото, по благодарност за всекидневните малки чудеса, по доверие. Същото доверие, което е корен на думата „вяра”. И все повече ме радва да виждам колко много са тези, които не скриват усмивките си.
„Доверявам се” не е глагол, а отличен в урока по обичане.

Related Posts:

  • Свръх карго /before 8 years ago/ Бяха се скупчили до самия вход на магазина, от който току-що бях излязла с бутилка минерална вода. Някакъв човек правеше неу… Read More
  • Noblesse oblige? Трамваят щеше да се друска до Студентски град поне още 40 минути. Зяпах през прозореца човекомравчия поток на Попа, мислейки за мои си неща. Сега ка… Read More
  • Екшън по никое време Това бе отдавна, тъй страшно отдавна, че вече не помня кога... Влакът спря на неугледния перон и изплю рехав поток от смачкани, уморени хорица, ко… Read More
  • Сияния Оранжево сияние се процежда на тънки струйки през щорите. Гъделичка хипнотизиращо клепачите ми. Не устоявам на изкушението да потъна в това полунощно… Read More
  • One fine day Read More