Пържени зелени домати или за вкуса на приятелството

В размирните 50 години на XX век в Алабама властват расови предразсъдъци. Ку-клукс-клан излива масовата омраза и нетърпимост към цветнокожите, като раздава правосъдие нощем зад удобството на белите чаршафи.

Нехайни към всичко това, две млади жени са превърнали стара барака в малко, уютно бистро край железопътна линия, където хранят преминаващи скитници и чернокожи. „Уисъл Стоп“ обаче не е просто заведение, а средоточие на невероятна семейна история, скътана в раклата със спомени на 82-годишната Нини Тредгуд (Джесика Танди).

Един по един миговете от миналото оживяват пред Ивлин Кауч (Кати Бейтс) - депресирана домакиня на средна възраст, която води изтощителни битки с наднормено тегло и изчерпан брак. В ленивите болнични следобеди тя охотно слуша брътвежите на Нини, докато думите „убийство“ и „процес“ не грабват изцяло вниманието ѝ.

Постепенно историята на Рут Джеймисън (Мери Луиз Паркър) и Иджи Тредгуд (Мери Стюарт Мастерсън) започва да се разплита като кълбо прежда, чиято нишка се губи още по-назад във времето - в едно детство през 20-те, пълно с бунтарство, малко скръб, много обич и див мед. История за приятелство с привкус на пържени зелени домати. 

Така се нарича и великолепния роман на Фани Флаг, актриса, комедиантка и сценарист на едноименния филм (Fried Green Tomatoes, 1991). Бях чувала за него, но не бях го гледала, и когато попаднах на книгата, без колебание си я свалих. Великолепен стил и изказ, увлекателен и грабващ! А после дойде ред и на екранизацията.

„Пържени зелени домати“ е драма, но разказана пестеливо от Джон Авнет. Едно надвремево приятелство от миналото става причина за такова между разказвач и слушател. Нини не просто възкресява спомени, но предлага на Ивлин огледала, в които има и посоки за растеж.

Филмът е адаптация по романа, затова на места се улавях как възкликвам: „Това не беше така!“ и „Тази част беше другояче!“ до „Хм, краят е по-ведър от този в книгата!“. Но понеже авторът и на романа, и на сценария е един и същ, разбирам, че за нуждите на седмото изкуство просто се е постарала да доближи максимално литературния език до визуалния. Получило ѝ се е!

А в края на книгата са поместени рецептите на Сипси – чернокожата готвачка на бистрото, гувернантка на Иджи (в ролята Сисъли Тайсън). Нямам търпение да дойде лятото, за да пробвам пържените зелени домати с млечен сос. Звучи божествено! 

Снимка (poster): Wikipedia