Изгубената съпруга

 В предвоенна Прага цари напрежение, което кара много еврейски семейства да напускат града, а други трескаво да търсят начини да си осигурят визи за САЩ. Ленка Майцел, студентка в Художествената академия, се влюбва в Йозеф Кон, брат на нейна състудентка и приятелка Верушка, у която често гостува. Семейството им е богато, синът върви по стъпките на баща си в медицината, а когато антисемитизмът на окупаторите става явен, е повече от очевидно, че Прага не е подходящо място за влюбена двойка, току-що сключила брак.

Семейството на Йозеф успява да се сдобие с визи, но това не е толкова лесно за семейството на Ленка и сестра ѝ Марта. Като съпруга на Йозеф, Ленка може да замине с него, но силното ѝ синовно чувство не ѝ позволява да изостави семейството си на милостта на нацистите.

Принудена от обстоятелствата, новобрачната двойка се разделя. Йозеф заминава за САЩ и остава недокоснат от ужасите на Холокоста. Ленка обаче попада в концентрационния лагер Терезин, където заради художествения ѝ талант и опит е принудена да прави илюстрации за нацистите и техните книги за модернизация на „еврейските градове“, както наричат лагерите на смъртта пред света.

Все пак тя успява да се включи в съпротивително движение на художници, които покрай официалните поръчения рисуват на оскъдните платна и материали ужасяващи сцени на недохранване, смърт и потресаващи условия в лагера. Светът трябва да види, да узнае. Картините са над 400 и авторите им ги укриват, заровени в земята, зазидани в стените или таваните на жилищните бараки, а част от тях успяват да изнесат в Швейцария.

Към края на войната Ленка се озовава в Аушвиц, най-зловещия лагер с газови камери, където единствена оцелява от семейството си, но за света и за Йозеф тя е обявена за мъртва. От своя страна, семейството на Йозеф също претърпява фатален инцидент, когато корабът, пристигащ да ги спаси, засмуква спасителната лодка, в която са всички от семейство Кон.

Ленка и Йозеф взаимно се считат за мъртви, но всеки от тях след края на Втората световна война създава свой живот с нови партньори. И макар че се привързват към тях, отглеждат децата си, любовта принадлежи на миналото.

Над шейсет години по-късно двамата се срещат на сватбата на внуците си. Сякаш щастието е нужно да възтържествува две поколения по-късно от нацистките ужаси и да събере отново в заника на живота им двама души, неуспели да сбъднат своята брачна приказка заради Втората световна война.

Романът „Изгубената съпруга“ (The Lost Wife, 2011) на Алисън Ричман е по действителен случай. Първоначално замислена като история на художник, преживял Холокоста, книгата търпи промени в сюжета, за да се превърне в дълбоко човешки роман за любовта, когато авторката научава за съпрузи, срещнали се след края на войната. 

Всъщност животът на Ленка е вдъхновен от реален персонаж, включен в романа със собственото си име – Дина Готлибова. Тя е същото онова смело момиче, което споделя на Ленка как под носа на нацистите крие в джоба си свалената си еврейска „звезда на Давид“, за да се промъква в киното на прожекцията на „Снежанка и седемте джуджета“.

Като художник, Дина рисува пощенски картички в лагера Терезин, а по-късно в Аушвиц изрисува стенопис със Снежанка и джуджетата върху бараката на чешките еврейчета. Заради уменията си в рисуването животът на Дина и семейството ѝ е пощаден, след като се съгласява да прави за д-р Менгеле портрети на хората, ползвани от него за зловещите му медицински експерименти.

Романът е построен като наратив и спомени, разказвани ту от Ленка, ту от Йозеф, за да се проследи хронологията на събитията от тяхната раздяла в предвоенна Прага до сватбеното тържество в САЩ, превръщайки се и в правдив исторически документ на една твърде срамна част от човешката история, наречена човешки геноцид.

Книгата е издадена от „Хермес“ (2013) и е достъпна онлайн в библиотека Читанка.

Изображение: chitanka.info