В предвоенна Прага цари напрежение, което кара много еврейски семейства да напускат града, а други трескаво да търсят начини да си осигурят визи за САЩ. Ленка Майцел, студентка в Художествената академия, се влюбва в Йозеф Кон, брат на нейна състудентка и приятелка Верушка, у която често гостува. Семейството им е богато, синът върви по стъпките на баща си в медицината, а когато антисемитизмът на окупаторите става явен, е повече от очевидно, че Прага не е подходящо място за влюбена двойка, току-що сключила брак.
Принудена от обстоятелствата, новобрачната двойка се разделя.
Йозеф заминава за САЩ и остава недокоснат от ужасите на Холокоста. Ленка обаче
попада в концентрационния лагер Терезин, където заради художествения ѝ талант и
опит е принудена да прави илюстрации за нацистите и техните книги за
модернизация на „еврейските градове“, както наричат лагерите на смъртта пред
света.
Все пак тя успява да се включи в съпротивително движение на
художници, които покрай официалните поръчения рисуват на оскъдните платна и
материали ужасяващи сцени на недохранване, смърт и потресаващи условия в лагера.
Светът трябва да види, да узнае. Картините са над 400 и авторите им ги укриват,
заровени в земята, зазидани в стените или таваните на жилищните бараки, а част
от тях успяват да изнесат в Швейцария.
Към края на войната Ленка се озовава в Аушвиц, най-зловещия
лагер с газови камери, където единствена оцелява от семейството си, но за света
и за Йозеф тя е обявена за мъртва. От своя страна, семейството на Йозеф също
претърпява фатален инцидент, когато корабът, пристигащ да ги спаси, засмуква
спасителната лодка, в която са всички от семейство Кон.
Ленка и Йозеф взаимно се считат за мъртви, но всеки от тях
след края на Втората световна война създава свой живот с нови партньори. И
макар че се привързват към тях, отглеждат децата си, любовта принадлежи на
миналото.
Над шейсет години по-късно двамата се срещат на сватбата на
внуците си. Сякаш щастието е нужно да възтържествува две поколения по-късно от
нацистките ужаси и да събере отново в заника на живота им двама души, неуспели
да сбъднат своята брачна приказка заради Втората световна война.
Романът „Изгубената съпруга“ (The Lost Wife, 2011) на Алисън Ричман е по действителен случай. Първоначално замислена като история на художник, преживял Холокоста, книгата търпи промени в сюжета, за да се превърне в дълбоко човешки роман за любовта, когато авторката научава за съпрузи, срещнали се след края на войната.
Всъщност животът на Ленка е вдъхновен от реален
персонаж, включен в романа със собственото си име – Дина Готлибова. Тя е същото
онова смело момиче, което споделя на Ленка как под носа на нацистите крие в
джоба си свалената си еврейска „звезда на Давид“, за да се промъква в киното на
прожекцията на „Снежанка и седемте джуджета“.
Като художник, Дина рисува пощенски картички в лагера
Терезин, а по-късно в Аушвиц изрисува стенопис със Снежанка и джуджетата върху
бараката на чешките еврейчета. Заради уменията си в рисуването животът на Дина
и семейството ѝ е пощаден, след като се съгласява да прави за д-р Менгеле
портрети на хората, ползвани от него за зловещите му медицински експерименти.
Романът е построен като наратив и спомени, разказвани ту от
Ленка, ту от Йозеф, за да се проследи хронологията на събитията от тяхната
раздяла в предвоенна Прага до сватбеното тържество в САЩ, превръщайки се и в
правдив исторически документ на една твърде срамна част от човешката история,
наречена човешки геноцид.
Книгата е издадена от „Хермес“ (2013) и е достъпна онлайн в
библиотека Читанка.
Изображение: chitanka.info
0 коментара:
Публикуване на коментар