Има думи... вкусни като филийка с искрящ и дъхав мед,
с послевкус на прегорял мармалад и на детство. И на майско зелено.
И дълги хартиени писма, от които можеш да си направиш
хвърчило, за да полетят нагоре в синьото всички чудеса, навързани с обич. От
мен за теб.
И едни прозрачни птици - от моите длани, в които меко да се
сгушва топлината на лицето ти.
И всички нахапани залъци тревога да се превръщат в захарен
сироп, ягодово разтекъл се в онова бурканче отляво, на което седи надпис „Само
за обичане”. Пулсът му помни нотите на споделения смях. И как звучат
прегръдките.
Искам смешния ми глас да нанизва сред тревите лятно
разпиляни стихове, а ти да го слушаш в нелеп опит за сериозност. Със спящи скакалци по крачолите.
Има милиони начини да те обичам... така. Нека е просто обичам.
Не е глагол. Всичкост е.
2 коментара:
Пожелавам ти винаги да се чувстваш така :-)
Благодаря, Иве! :)Винаги (ще) е така, защото "винаги"-то е в сега, а аз живея в него.
Да те спохождат хубавини! :)
Публикуване на коментар