Човек на име Уве

     Той е измислен. И в същото време е толкова истински и пълнокръвен, че може да се уловите как в един момент изброявате на кого от обкръжението ви прилича. О, със сигурност може да се сетите поне за трима. Най-малко.

       В него има по нещо от съседа ви, който си умира да се заяжда, задъхвайки се от принципност и спорадични прояви на свръхпедантизъм. Идеалният домоуправител, който има доволно време да следи за всичко, особено за нередностите в блока. Че и в квартала. Където няма такива, със сигурност ще намери. Той е от тези, дето предпочитат да си дялкат в доброволно избрано усамотение някакви неща, чиято практичност е видима само за тях, вместо да обръща някому внимание. На бременни и деца, примерно.

     Уве е бюрократично акуратен, въпреки че изпитва вопиющо омерзение към всякакви форми на бюрократизъм. Вечният протестиращ срещу "социалната некомпетентност". Заклет фен на автомобилите „Сааб”, той е в състояние да се обяви за  доживотен враг на съседа си, просто защото е фен на друга марка. Уве е последният трубадур на една епоха, в която мъжът е най-вече човек на честта със сръчни ръце, умеещи всичко – от варенето на кафе в джезве до поправката на велосипеди. С думите го няма особено. Предпочита да слуша. Деликатен е колкото глиган всред стъклария. И е коткомразец. Е, временно.

     Всъщност Уве има голямо сърце, въпреки че точно липсата на сърдечност е качеството, с което е разпознаваем веднага и навсякъде. Въобще, Уве мрази всички и всичко, дори самия живот. Знаете ли колко пъти ще се опитва да се отърве от него? Сякаш е проскубана котка, която просто му се мотае из краката, вместо да си върви из пътя. И най-добре да я ориентира с ритник накъде е посоката.      

      Всуе! И животът, като котките, не се предава толкова лесно. Дори до деветия опит.

     Причината за обострената темерутщина на Уве всъщност е съвсем простичка – когато загубиш любовта на живота си, самият живот се превръща в безсмислено повторение на отработени навици. Без съпругата си Соня Уве е просто поредния самотен старец в самотна къща, в която си говори с ехото, правейки същото, което и преди. Механично. И му е трудно да общува с други хора, неусетно издигайки около себе си стени, които после собственоръчно ще трябва да събори. 

     Абсолютната еманация на Фред Флинтстоун - дървен, скучен и неприятен тип, човекът на име Уве тормози продавачите в магазина, пребива клоуна в болницата, скъпи се за дребни монети и вдига скандали за щяло и нещяло. Съвсем като излязъл от лентата „Сърдити старчета”. Всъщност е уникален симпатяга, който просто иска да е нужен някому.  И въобще не се заблуждавайте, че при такъв чепат характер той е неспособен да обича.  Човекът на име Уве е изразител на онази любов, която не се нуждае от гръмки прокламации и за която дори е оскърбително да се говори. Която е повече дела, отколкото думи. 

   

  „Човек на име Уве” е невероятно пътешествие из ежедневието на някой, комуто е трудно да си признае, че е грешал, особено когато е грешал цял живот. Гарантирано ще ви образува торнадо от взаимоизключващи се емоции – може да ви разсмее до сълзи, ядоса, разплаче и трогне едновременно. Събирателен образ на всичко „типично мъжко”, изразено чрез персонаж в третата възраст, той е обживял възможното, заслужаващо си да се обживее, и живеещ въпреки липсата на изгубения смисъл.

   Това е една много емоционална книга. Не правих опити нито да скривам усмивките си, нито сълзите, докато вървях след Уве и котката по улиците на квартала, в който е забранено за автомобили. Книгата е като пътуване към смисъла, трансформация на чевеконенавистността в човеколюбие чрез съзнателна грижа и близост. Трудните характери са най-многопластови, и тъкмо затова са предизвикателство да прескочиш трудностите, за да видиш какво има оттатък. Пък и истинските взаимоотношения започват тогава, когато се игнорира онова, което изглежда, защото нищо не е такова, каквото е на пръв поглед. 

    Фредрик Бакман пък е блогър. Общува с хора, опознава ги според реакциите им, историите им. От всичко това се ражда един човек на име Уве, който би могъл да се казва всякак. Би могъл и да не бъде мъж. Дори би могъл да бъде и на всяка друга възраст. Всъщност, Уве са всички онези, които все още не са сложили вертикална чертичка на минуса, за да видят живота като повече от поредица повтарящи се дейности, правила и навици.

     И ако го приласкаеш с милувка, вместо с груб ритник, може да установиш, че всъщност животът мърка много приятно.