Уют на бели квадрати

***

Боцкащи дебели чорапи.

Не мирише на печени сладки.

Няма и скреж по прозореца.

Само топлината е вътре. Там, вляво.

А леглото ми пази книгите.

С цветни показалци, да не забравям.

Куприяновия отчет за ангел. И черешките от Мария.

Най-много е декември в топлите шепи.

И в онези снимки, от които се лее усмихване.

Чаят удави трохи. От бисквити.

В уюта на свещите тишината разказва.

Пламъци се извиват... Говорят си с въздуха в тъмното.

Ветрове не ми трябват, знаеш ли? Само покоят люлее.

Така е незаменимо

да ми изтриваш шоколада от бузата.

Маншонка в топлия ти пуловер. Развлечен от заедности.

Чорапите боцкат по пръстите. Уют на бели квадрати.

А отвътре пълзи блаженство.

Ухае на чудо. И надвиснало щастие.

Крилата ми убиват. Отмести се, да ги разтворя над двама ни.

И внимавай със свещите.

Декември догаря.

 Снимка: личен архив /2020/