В неизсъхналите сълзи на вчерашния дъжд се оглежда
заревото на октомври. Стъпвам в тебеширено сърце. Есента ми намига, тази
червенокоса магьосница. Улавям се, че се усмихвам - на студенеещите ми пръсти,
на озареното небесносиньо, на разлудуваните врани, на топлината отляво.
Добър
ден, живот! :)
0 коментара:
Публикуване на коментар