Коледният Дух дебне обикновено онези хора-небета,
на които въобще не им е коледно. Защото отвътре им е такова едно... лятносиньо.
Но понякога е достатъчно в петия час да те уцели снежинка по носа. И още
една... Възхитителни пеперуди на зимата! Мимолетния им танц приключва с първия
допир до лицето ми. Преобразяващо докосване, след което е време за панетоне,
дъхав чай и свещенодействие над вълшебства, които скоро ще напълнят със смисъл
толкова детски дни. Духът на Коледа ми намига от уличните лампи, разрошва
краищата на шала и се смее с вятъра.
Мисля си, че безкраят всъщност е топло
одеало от прегърнати небета.
0 коментара:
Публикуване на коментар