Скруппп, скккрупппп... снегът бисквитено се троши
под стъпките. Днес тишината е пълна със сънени клони, гирлянди от светлина и
любимото ми бездънносиньо. Толкова мое небе... Ех, така и не се научих да си
гледам в краката, все нагоре ме тегли. Златният прожектор на слънцето шари из
клоните, образува ми още усмивки, катери се по покривите и се увива около
стъклените висулки. Слънце моооое, откога те чакам.... :)
И душата ми хукна
след него, да се задява с лакомите гълъби, да пуска кълбенца от усмивки в
хорските джобове и да си щастливее.
На някой да му трябват още? :)
Скккруппп,
скррррупппп...
0 коментара:
Публикуване на коментар