Небето над Витоша сивее като гълъбова перушина.
Иска ми се да щипна с пръсти бузестите му облаци и да ги разтегна в усмивка. Ей
тоооолкова гигантска! И намръщено си го харесвам. Тя, минорността, е сезонен
дрескод. А днес сме сериозни и без слънцести пелерини. И си прибираме
снежинките. По лед обаче се танцува вълшебно.
Отвъд настроенията същността е
неизменна – прекрасна и пълна с музика!
0 коментара:
Публикуване на коментар