декември 21, 2016

Чудеса

0

Гримирано небе, и то в очакване на празнични чудеса. Изгладнял, студът ловува топли въздишки. От хищните му прегръдки боли. Те, коледните чудеса, още се разхождат по плетени чорапи из приказките и пият чай с кокетни феи. Могат да ги виждат само детски очи. И летящи души със сгъната в джобовете наивност. Всекидневните чудеса на делниците са също толкова прекрасни. Нищо, че тях обикновено не ги чакат.

Ако се усмихвате без причина и ви е танцуващо, значи са ви прегърнали.