Светликът на деня упорито търси пролуки между щорите. Отворих му прозореца и
го поканих да влезе. Сигурно го изкуши аромата на кафе с кардамон. Хукна
лудешки из стаите и ги наръси със студ и свежест. А после излетя обратно, да
разрошва перушинката на врабците и да се задява с лампичките по клоните. Заръчах
му да свети над децата и да бди край прозорците им. За да си имат всякога
светлина. Светът тази нощ ще бъднува, притихнал в очакване на светлината.
Отвътре. Нека стават все повече запалените сърца, и нека бъдат пътеводен
ориентир за всички, които пожелаят да светят.
Най-истински сме, когато сме
добри, защото сме направени от любов.
0 коментара:
Публикуване на коментар