От мократа риза на деня капе разтопено време. Усмихват ме присъствията
ти... толкова осезаеми през бриза. И стъпките ти, догонващи моите през
всички неизбродени плажове - до края на достатъчността. Нощем вятърът
хапе непокритите с прегръдки рамене. Гравира им магия за сбъднатост.
Гъделичкащата сянка на дланта ти се сгушва в моята, докато слушам
грохота на разпиления из пясъка нощен смях. Утре гларусите ще го
настъпват по изгрев. А аз ще ти сгъна парченца лазур в думи по вятъра. С
мъничко морски аромат на неприлично шумен август. Август, който с
такава лекота забърква коктейли от радост с привкус на безнадеждност.
СЪМ. СИ. СМЕ.
В една и съща всичкост...
0 коментара:
Публикуване на коментар