Живи емоции щъкат по пясъка и ситните им стъпки разхвърлят песъчинки
възторг. Вълните лакомо поглъщат бисерите на детския смях и го отнасят
навътре, до полирания ръб на хоризонта. Август грижливо складира морски
мелодии, за да превърта латерната от спомени в скрибуцащата тишина на
есента. Гладен ропот на чайки, напевен рефрен на продавача на царевица,
глух плясък на топка в нажежения пясък. И гладката топлина на рапани,
от които морето шушне рибарски шансон.
Море се прегръща така, както небето – с лятносиня обич и по цветни крила. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар