Вятърът неусетно бе донесъл целувките на есента и ги бе пръснал сред
листа и поляни. Подшушнал бе на дърветата да съблекат зеленото и да
извадят жълтите си премени. Развълнувани, блестяха в цвят на дюли... и
на огън. Изпратил всички птици, вятърът наръси изгорелите стърнища с
ефирните крилца на полевки в синьо и златно. Не забрави да завие необята
с облачен пух, за да топли памуковите му сънища. Накрая се сгуши в
празните щъркови гнезда, запазили в забравени пера опитите за летене.
Всяко ново начало крие силата на търпението... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар