Аз съм ти и ти си аз

Една жена може и да вярва, че би могла да промени мъжа с любовта си. Всъщност, не може. Защото не жената е, която променя. Променя го любовта, но за да има промяна, трябва да е наистина любов. И е наистина любов, когато има обмен, защото само тогава има истинско чуване. Истинска среща. И истинско сливане, при което двамата стават едно – ЗаЕдно. И тогава другият става като теб, става теб, той е теб. И ти си него. Това е промяната, която се случва – Един-Е-Ние, в което няма его, няма властови амбиции за контрол, няма желание да правиш от другия пластики на твоите проекции и представи за идеал. Промяната, която се случва, не е тази. Тя е в доброволния избор да пуснеш другия в теб, да го пуснеш така, че да стане теб, а ти него. Светове, които в повечето случаи никога не се срещат.

Те приличат на стъклени преспапия. Във всяко спи един красив свят, но той само се оглежда в този на другия и в това огледало търси да види себе си. Може да го види само когато се счупят стъклата, а това не всеки е готов да направи. Хората искат истинска среща, без да ú позволят да се случи. И имат представи за любовта, напълно различни от това, което тя наистина е. И за начина, по който променя. Страхуват се за някаква измислена своя независимост, оставайки отделни единици, които само се надяват да срещнат един готов, подхождащ им идеал през стъклото. С който заедно да украсяват лавиците на света, един до друг. Знаят за себе си достатъчно, но не се познават. И мечтаят за любов, пълна с филмови и литературни детайли. Но тя не е тази, която може да измени пейзажа отвътре - техният или на другия.    

Само счупените стъкла са мост към истинската среща.

По тях се ходи трудно, защото си гол... само по себе си. Но наградата си струва – нова единосъщност.

Аз съм ти и ти си аз.

Любов.