Есента и радостта си приличат. По рисунките, по
формите, по цветност. И по нежността, с
която трансформират студеното в огън. Къносаният ми следобед си окачи усмивки с
цвят на клен. И на обич.
септември 12, 2017
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар