Когато си тръгваш, си тръгвай
тихо. Дори и без думи – тишината може да чуе всеки, който поиска.
Когато си тръгваш, затваряй
вратите с нежност – след теб да остава погалване с перце, спомен за нежност,
благодарност за тук и сега.
Когато си тръгваш, оставяй след
себе си топлина, не мраз. И населено с обич пространство. За премръзналите
пръсти нощем. На теб не може да ти е студено, когато имаш толкова много лъчи.
Точно затова не се побираш в дом. Небета са ти нужни, простори. Твоето вкъщи. С
люлки от усмивки и вятър сред перата.
Когато си тръгваш, оставяй
надежди. Не за връщане, а за нови пътища и топли полети. Оставяй научени уроци,
цената е обич на ента. Малкото е винаги много, а последното е винаги гигантско.
Когато си тръгваш, послеписът
нека е усмивка. В утайка от кафе, в дъх по стъклото, в червило по огледалото. И отляво.
Който е никъде, е навсякъде.
0 коментара:
Публикуване на коментар