Сряда... такава една, сърдитичка
и намусена, изплакала всички възможни сълзи по лятото. С несресани клони и
разчорлени птици. Да ти се доще да я гушнеш и да закопчееш копчетата на
ветровитото ú палтенце. После да стоплиш
леко леденеещите ú пръстчета сред аромат от липов чай и бисквити с форма на
сърце. След всички големи и малки тъжновения, със сигурност ще си окачи слънцата.
И ще прескача локвите.
На тъгата понякога ú трябва просто уют, за да види, че всъщност е поизмърляна радост.
0 коментара:
Публикуване на коментар