Лято, маскирано като есен

Гладката кожица на кестените в джоба ми се затопля от допира на пръстите. Образуват ми усмивки, тези малки есенни топчици. Последни лъчи ръсят злато върху клоните и преследват сухите опадали сърца до ръба на сенките. По жиците придремват птичи силуети, наежено очертани в карамелената завеса на залеза. А кестените потракват и закачливо се гмуркат из гънките на плата. Колко ú трябва на радостта, за да остане за вечност? Чифт крила, сънни простори... и лято, маскирано като есен.