Лекотата ме прегръща, вятърът окачва по клоните знаменца от усмивките
ми, а дърветата шарено кимат в съгласие. Със ситни крачки гълъбите
отмерват сенки по земята, оставени от миглите на слънцето. Мислено
прегръщам този Свят, изтъкан от обич и от небесносиньо, от въздишки и
живот, обречен да бъде Рай.
Не могат да изстинат раменете му, докато има
кой да ги загръща с топъл шал от радост и благодарение. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар