С леки стъпки вятърът меко снове между крехки
листа. Бои се да не смаже с дъх трошливите им сенки. Само ще си гребне от ръждата
по техните усмивки. И мъничко доволство от затоплените кестени. Трябват му
няколко нюанса още – от меланхолната грапавина на орехите и сияние от тиквени
коремчета. Знае как да гримира дъхоспираща Есен, чудна като икона. Със злато и
огън, с обич и песен, с щурци и надежди.
То, рисуването, е вълшебна врата към сбъднатите
приказки. И към Вселените отвътре... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар