Вятърът разпиля по мокрите плочи партитурите на дъжда. Минорни есенни
сюити. Симфонии за листа и птици. И джаз с ухание на ретро. Търся си
слънчевите бъркалки, за да стопя пяната на свъсеното оловносиво горе.
Искам чаша небе! От онова, моето лятносиньо, в което бълбукат балончета
смях. С аромат на карамел и усещане за полет.
Когато денят е жаден за
усмивки, винаги може да си отсипе от моите. И да извади онези китарни
акорди, със спомен за лято... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар