октомври 22, 2017

Небето под краката ми

0

Жълъдови шапки приветстват стъпки с тихо хрущене. Нагоре в синьото пламтят кленови листа, а птичи криле срутват жълтите решетки на клоните. Октомври доволно въздиша и пуска слънчеви зайчета в сухите дъбови длани.
Неделя е... :)


Ела по другото небе. Небето под краката ми -
с блестящи златни цветове и с топлички обятия.
Пътека за криле е - от песен и от кестени.
Небе за мен и теб – с посоки за разместване. 
 
 :)