Гълъби, есен, надежди. В
тротоарни ъгли листата се скупчват и дрезгаво шепнат. Горе ноември сгъстява
небесната прежда до сиво. А мъничко чудо внезапно докосва ръкава ми – пухче от
птиче крило. Всъщност е ангелски поздрав. Бял като копнеж, крехък и въздушен.
Подарих го на вятъра – перушинчица щастие, да разшива с нея парцалчета студ.
Когато
валят чудеса, на обич е!
0 коментара:
Публикуване на коментар