Преди да се оттегли, със сънени пръсти слънцето очерта сърцеграми по
первазите. Да не пристъпва мракът отвъд тънките им линии в златно и
огнено. Да останат пълни с ласките му стаите, и топлината му да прегръща
хора и живинки. Погали изстиналата кожа на бетонните блокове, разроши
дърветата, смигна на лакомите гълъби и повика неделята.
Това, което
раздаваш, е това, което ти остава, щом си направен от него... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар