Тежкият смях на ноември свлече от клоните последните им сухи, треперливи
одежди. Само брезата отсреща все още срамежливо крепи жълтата си рокля.
Кръпките ú звънтят в здрача – ръждиви камбанки с мантра за топлина и
бели ръкави. Чакат си дъждовните ноти, звездите от сняг и шалове от
лунна светлина. В синкавия здрач вятърът нежно причесва оредели корони и
държи на гнездата празните шепички.
Студ не съществува, докато
съществуват прегръдки, в които Светът да се сгушва... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар